Април изпадна в депересия,а хората загубиха се в сенки.
Заключиха вратите си с очакване,
за утрето, което искат да настъпи.
Очакване за новите прегръдки,
които днес са им отнети.
Очакване за новите усмивки,
които скрити са зад маски.
Април изпадна във депресия.
Вали небето истерично.
Земята сякаш се изчисти,
но навън е твърде тихо.
Градът притихнал спи
и нощем никой вече на танцува.
Затворихме се в къщите си,
а може би дълбоко в себе си.
Настигаме се със душите си,
изгубени в надбягване със времето.
Април изпадна в депресия.
Истерично всеки миг ще завали.
Ще съберем ли сълзите му във шепи,
ще чуем ли това, което в капките шепти?
