петък, 16 юли 2021 г.

Душа



Как си представям душата,
веднъж някой попита,
а аз в размисъл замълчах.
Думите не стигат да я опиша,
затова взимам боите.

 

Рисувам безкрайно море,
тихо, точно по изгрев.
Събрало в утринен цвят
хиляди чувства, копнежи.
Милва тялото, като бряг.
Вдъхват вълните живот и надежда.
Влиза през устните тихо,
заживява в сърцето.
Понякога в сълзи се превръща
и стичат се капки солени,
бавничко по лицето.

 

С бои нарисувах душата.
Измислих си я такава...
Безкрайна като море.
Цветна и пълна с надежда.
Чиста, като капка сълза,
която очаква при изгревда
 
срещне друга вълна..

Няма коментари: