Как си представям душата,
веднъж някой попита,
а аз в размисъл замълчах.Думите не стигат да я опиша,
затова взимам боите.
Рисувам безкрайно море,
тихо, точно по изгрев.
Събрало в утринен цвят
хиляди чувства, копнежи.
Милва тялото, като бряг.
Вдъхват вълните живот и надежда.
Влиза през устните тихо,
заживява в сърцето.
Понякога в сълзи се превръща
и стичат се капки солени,
бавничко по лицето.
С бои нарисувах душата.
Измислих си я такава...
Безкрайна като море.
Цветна и пълна с надежда.
Чиста, като капка сълза,
която очаква при изгревда
срещне друга вълна..
Няма коментари:
Публикуване на коментар