Как си представям душата,
веднъж някой попита,
а аз в размисъл замълчах.Думите не стигат да я опиша,затова взимам боите.
Рисувам безкрайно море,тихо, точно по изгрев.Събрало в утринен цвятхиляди чувства, копнежи.Милва тялото, като бряг.Вдъхват вълните живот и надежда.Влиза през устните тихо,заживява в сърцето.
Понякога в сълзи се превръща
и стичат се капки солени,
бавничко по лицето.
С бои нарисувах душата.
Измислих си я такава...
Безкрайна като море.
Цветна и пълна с надежда.
Чиста, като капка сълза,
която очаква при изгревда
срещне друга вълна..
Няма коментари:
Публикуване на коментар