Ден съвсем обикновен: Липсваш ми

четвъртък, 28 юни 2007 г.

Липсваш ми! По дяволите как ми липсваш!

Как празно е без теб сега!

Как казваше, че ме обичаш,

а сега останала е само тишина.

И става все по- тихо,

Изпита е бутилката до край.

Увехнало цвете,

Изгоряла цигара.

А ти от снимката ми се усмихваш,

Пронизват ме отново твоите очи.

О, по дяволите, как ми липсваш,

Как без теб боли!

Ти ми помоли да не плача,

но как да спра,

как без тебе да остана?

Как да продължа?

И все така ми липсваш,

И все така ме гледат твоите очи,

И все така аз още те обичам,

А така боли......

........... боли без теб!

Анонимен каза...: naistina r e unikalno; 24 март 2011 г. в 14:33
Анонимен каза...: I just added your website on my blogroll. Really enjoyed reading through. Excellent information!; 10 август 2011 г. в 12:45
Анонимен каза...: Really great article with very interesting information. You might want to follow up to this topic!?! 2011; 21 август 2011 г. в 5:53
Анонимен каза...: перечитал весь блог, довольно неплохо; 20 януари 2012 г. в 0:11
Ivaalex каза...: Така ми напомни за едно отминало време... че реших все пак да поровя и да намеря парченце от тогава... ако приемаш това за подарък... публикувам го заради твоето Липсваш ми...

http://ivaalex2.blogspot.com/2012/05/blog-post_28.html

Ива.; 28 май 2012 г. в 14:50
Ralitsa Kolcheva каза...: истината е ,че твоята версия ми допада много повече. Тази моя не я харесвам, въпреки , че е най- четената ми. Но определено, твоята е много по - чуствена и нежна, много по описателна; 28 май 2012 г. в 23:40

четвъртък, 28 юни 2007 г.