Търся те

Мислех си денем и нощем,
за онова, което с теб не изричаме,
за погледите тъжно докосващи,
раните, които сме заобичали.
Та кой обича тъгата, ме питат.
Усмихвам се! Търся те!
Там зад дима от цигари,
зад който тихо прегърнах те.
И ти носиш в душата си мрак,
и ти като мен, мълчаливо обичаш.
Сриваш се в усмивките пак,
а с дъждовете тъгата събличаш.
Пожелавах да те спася,
а може би мен си спасявах.
В прегръдката топла,
там, зад дима,
не теб, мен приютявах.
Поисках сълзите ти,
за да мога и аз да заплача.
Тихо с теб да си разделим
крясъците и тишината.

Мисля си, често, виждам,
онова, което мълчим.
Онова, което в усмивка прикриваме,
за да можем да се спасим.

Днес

Аз нямам девет живота.
И единият вече изтича.
И сякаш набързо летях,
през някакви небеса,
които сама си измислих.
И губих се няколко пъти,
а после пак се настигах.
Търсех заровени спомени,
но нови надежди откривах.

И падах в прахта.

Нямах сили да дишам.

Не исках да ставам.

Исках да се отричам.

Да търся и търся

някакъв смисъл.

Откривах надежда

в пяната на вълните,

в слънчогледовите поля,

в танците на звездите.

Аз нямам девет живота.
Месеци, години и дни.
Днес искам от всичко,
за което сърцето тупти.
И искам пак да се смея широко.
Да тичам в поле с
жита.
По къси панталонки и боса,
за тичам там в свобода.
Искам щурците, звездите.
Искам небето и всички светулки.
Искам прегръдката на дъжда,

който безумно обичам

Въпроси

Попитах пустинята,

какво за нея значи водата.

Попитах студа

за пламъче огън.

Попитах вятъра,

къде крие викът,

онзи на тишината.

Попитах за птиците

останали в севера.

Морето попитах,

дали пази още бутилките.

Дали още са цели и живи,

чувствата вътре написани.

Попитах Смъртта,

дали последна остава Надеждата.

Попитах звездите

къде скриват сълзите.

Попитах и утрото,

как връща усмивките.

Само тебе не питам.

Търся отговора в очите.

Познах те

                                                                                Познах се в очите ти,
като мене си, същия.

Носиш същата броня,
изучаваш далечно,
студен си отвън,
а толкова топъл навътре.
Познах те в очите ми,
с които видях те ,
но те отрекох.
Но не аз те познах,
позна те сърцето.
Познах те и пуснах те,
вътре в дълбокото,
там в дълбитите,
там където съм скрила
цялата обич,
там където утихвам.
Позна ме в очите си,
аз в тебе се блъснах.
Докосна ръка ми
и знаех, че като мене си
толкова същия,
и толкова много различен...
И знаеш нали?
Знаеш, че те обичам

Картини

,

Невидимо се спускат цветовете,

рисуват премълчани думи вътре в мен.

Русавам стихове, които не написах,

думички, които даже не изрекох,

признания, които даже в себе си отричах

спомени, които с черното зачеркнах.

Рисувам с поглед заслепен...

Рисувах си надежди, реех се между звезди,

мечтания погълнати дълбоко във морето,

Залези и дъжд, в които учех се отново да обичам,

да връщам пулса си в сърцето.

Невидимо се учех да докосвам струни,

да се затварям в тишина.

Търсех чувства, дето мога да римувам,

търсех цветове, във които пак да се родя.

Една от многото или една

Аз съм една от многото.

От тези с незапомнените имена.

Една от всичките.

Или от всичките една.

Опитвам да се нарисувам,

Но все не ми дастигат цветове.

Опитвам се да се опиша,

Но думите изтривам с тези две ръце.

И някак ми е много трудно

Да опиша себе си сама.

Със песен или думи но не мога,

Но какво пък от това.

Пълзях и се издигах.

Бях смела и беше ме страх.

Усмихвах се и сълзите изтривах,

Но никога не застанах на колене.

Танцувах над самотата

Присмивах и се дори.

Говорех си дори с тишаната

И смях се когато боли.

Стояла съм на ръба хиляди пъти

Чудейки се кой път ще хвана сега.

Дали със себе си да се боря

Или по- лесния път да вървя.

Но лесното бързо ме отегчава

Не обичам скучните хора или неща.

Понякога може да ми се плаче

Но винаги плача сама.

Обичам да бъда различна

Да бъда силна жена.

Да може би съм странна,

Но никога с омърсена душа.

Може би съм прекалено рязка

Може би за някои дори зла

За други съм прекалено свита

Или наивно добра.

Да , аз съм всичко.

Аз мога да бъда изгрев и мрак.

Мога да остана без нищо

Дори да заплача от страх.

Бях мамена , но никого не успях да излъжа.

Бях обичана хиляди пъти, но аз обичах веднъж.

От всякъде съм си тръгвала, но пак съм се връщала.

Обичам истинските и смели борби.

Обичам да ми провокират

Обичам дори противника ми да победи.

Но в битките с чест винаги влизам

И с чест излизам от там.

Аз винаги мога да изрека съжалявам,

Но никога себе си да предам.

Е, така дали ви харесвам.

Май всичко казах почти.

Аз съм просто онова момиче

Със дяволските зелени очи.