Въпроси

Попитах пустинята,

какво за нея значи водата.

Попитах студа

за пламъче огън.

Попитах вятъра,

къде крие викът,

онзи на тишината.

Попитах за птиците

останали в севера.

Морето попитах,

дали пази още бутилките.

Дали още са цели и живи,

чувствата вътре написани.

Попитах Смъртта,

дали последна остава Надеждата.

Попитах звездите

къде скриват сълзите.

Попитах и утрото,

как връща усмивките.

Само тебе не питам.

Търся отговора в очите.

Понякога

Понякога много ми липсваш,

въздух не стига, чак е задушно.

Понякога не ми се говори,

сълзите потичат беззвучно.

Търся те в очите затворени,

споделям ти в някакви сънища,

как пак се усмихвам,

как страхливо прегръщам.

Понякога искам да ти разкажа,

за дъжда, който в шепи събирам.

За стиховете написани,

за тайните, които откривам.

Понякога в сълза те превръщам

и бавно се стичаш.

Понякога искам само на тебе да кажа,

че отново, отново обичам.

Понякога ми е тъжно,

мрачно, студено и тихо.

Понякога се гневя като буря,

гърмя и трещя, вътре в сърцето.

И после утихвам.

Понякога много ми липсваш.

Понякога ми е толкова мъчно,

че чак е задушно.

Понякога дъжд ме прегръща,

а аз се усмихвам.

Ще си уловя вълна

Ще си уловя вълна,
от тези морските,
ухаещи на мъничка надежда.
Ще я уловя в началото на лятото,
където с утрото се срещаме.

Аз имам нещо да и кажа,
за една тъй дълга зима,
за едно очакване
и нещо ненаписано.

Ще си уловя вълна.
От тези, още мънички ,
от хладните и недокоснати.
Ухаещи на идващото лято,
във едно сърце , дълбоко носени.

Ще си уловя вълна,
от тези пълни със надежда.
Ще и дам последна капчица сълза,
чиста и неопетнена.

Ще ти уловя вълна.
Аз в нея имам нещо да ти кажа.
Не го написах , няма нужда от това,
тя ще ти разкаже всичко, с някой прилив.
Зная.

Лятото

Аз искам лятото от детството.
Слънцето и колелото.
Искам си вълшебствата.
Небето, дето исках да докосна.

Искам си светулките и раните.
Звучният и искрен смях.
Искам си звездите падащи
и това, което в тях си пожелах.

Искам колената си олющени,
плитките в косите
и лъчите слънчеви.
Искам слънчогледовите ниви,
маковете неоткъснати.

Искам лятото от детството,
в което на звездите пожелах си нещо.
Слънцето, небето- цялото.
Искам си вълшебствата

Лято на капки

Дъжд не вали.
Небето е натежало
от много желания.
Красиво е лятото
такова на капки.

И мокра отново съм цялата.
И скачам отново във локвите.
Детинско и глупаво.
Танцувам с небесния ритъм,
по който се спускат.

Дъжд не вали!
Просто се спускат мечтания.
Рисуват облаците надежда.
Лято на капки, пълно с желания.