Попитах пустинята,
какво за нея значи водата.
Попитах студа
за пламъче огън.
Попитах вятъра,
къде крие викът,
онзи на тишината.
Попитах за птиците
останали в севера.
Морето попитах,
дали пази още бутилките.
Дали още са цели и живи,
чувствата вътре написани.
Попитах Смъртта,
дали последна остава Надеждата.
Попитах звездите
къде скриват сълзите.
Попитах и утрото,
как връща усмивките.
Само тебе не питам.
Търся отговора в очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар