Някави бързи и пясъчни.
Ароматът ти на надежда,
на тихо очакване.
На целувка, която ..
може би ще се сбъдне.
На ръцете докоснати.
На прегръдката непредвидена.
На тебе ти пиша.
Ти знаеш ли?
Знаеш ли, че когато ме дразниш,
всъщност тихичо се усмихвам,
че отакакто се споделихме
пиша с надежда и мисля - красиво.
Познавам ти стъпките.
Познавам напрегнатата усмивка.
Познавам очите, които гледат
дали пак ще ти се усмихна.
Познавам те по усещане,
по целувката, която все някога,
все някога ще се сбъдне.
Обещавам ти, ще се случи!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар