събота, 19 юни 2021 г.

Понякога

Понякога много ми липсваш,
въздух не стига, чак е задушно.
Понякога не ми се говори,
сълзите потичат беззвучно.
Търся те в очите затворени,
споделям ти в някакви сънища,
как пак се усмихвам,
как страхливо прегръщам.

Понякога искам да ти разкажа,
за дъжда, който в шепи събирам.
За стиховете написани,
за тайните, които откривам.
Понякога в сълза те превръщам
и бавно се стичаш.
Понякога искам само на тебе да кажа,
че отново, отново обичам.

Понякога ми е тъжно,
мрачно, студено и тихо.
Понякога се гневя като буря,
гърмя и трещя, вътре в сърцето.
И после утихвам.
Понякога много ми липсваш.
Понякога ми е толкова мъчно,
че чак е задушно.
Понякога дъжд ме прегръща,
а аз се усмихвам.




Няма коментари: