неделя, 6 септември 2015 г.

Това ли беше любовта ти?

Ето я, момиче любовта ти!
Затворен пръстен във кутия,
който някога красеше безименият пръст.
Проблясват кристалите прегръщащи сребро.
Ето ,това е любовта ти!
В черната от кадифе кутия.
За нея ли живя?
Но я обичаше , нали!?


И помечта за нея, агонизира в нея ,
но  бе и  твой единствен лек.

Ето, я момиче любовта ти!
Разхвърляна на листи.
Останала във съзерцания към хоризонти,
към залези, в които не шептят.
Към ветрове студени,
към изгубен свят в мъгла.

Това ли беше любовта ти?
Дълбоки белези и рани,
кървящо от предателства сърце.
В огънят на кибритена клечка,
стопли ли треперещите си от студ ръце?
Натанцува ли се под дъждовни капки,
помириса ли достатъчно от горските цветя?
Помаха ли достатъчно за сбогом?

Ето я, момиче любовта ти ...
Красива като утро, като разцъфнал розов храст.
Като аромат на пролет ...
Топла като летни слънчеви лъчи,
тиха като есенните листопади,
като падащите на голямото небе звезди.
Уютна като топла зимна стая,
като виното, което сгравя вътре в теб остатъците от душа.

Това ли беше любовта ти?
Безверие и вяра.
Най-желана , но и най-големият ти страх.
Бодлите впили се до кърваво червено
и ухапването отровно на змия ...

Това ли беше любовта ти,
изгориха ли те слънчевите си лъчи?
Замръзна ли от нея в зимната тъма?
Това беше любовта ти...
Ужасна и красива.
Наказание и изкупление.
Живот, смърт ,страх и грях!
Сега затворен пръстен в кутия,
скрит дори от твоите очи.
Едно сбогуване, като отрова,
убиващо единствено души....

Няма коментари: