Утро

Попиваме с устни
нежната роса на дните.
Там където песента е чиста,
и бели  птици плуват из водите.

Невидимо в нощта летим,

ръце протягаме в прегръдка тиха,
мечти отново си градим.

Любовта отпиваме бавно,
копнежи на мънички глътки.
Неизказани думи със изгрева,
в екстази от радост отлитат.
Изгарят във алени изгреви
или като птици високо политат.

Попиваме с устни
росата нежна на дните.
В сърцето ти тихичко влизам,
и разказвам ти за звездите,
с които без тебе летях,
когато угасвах в небето,
когато от викове онемях.

Попиваш ме с устни.
На малки стъпки към тебе вървя.
Нося ти бисерна  нежност,
с която да посрещнеш деня