Пиша нощем, когато вън е притихнало,само сърцето немиро в гърдите се мята.
Бушуват под пръстите думите,
всичко, което душата иска някому да разкажа.
Пиша нощем, когато звездите лудуват,
когато свети само нощната лампа,
и пръстите ми по листи танцуват.
На себе си пиша, ранена до отчаяние,
заобиколена от звук на цигулки.
Плачат със мен струните,
уморени от толкова много преструвки.
На себе си пиша! Искам сама да се чуя,
да надзърна в кутията на копнежите,
която съм скрила дълбока във скрина,
там близо, някъде до надеждите.
Пиша нощем, разказвам се!
Падам и после пак се надигам!
Лекувам си раните,
които с вяра промивам!
Пиша нощем, разказвам себе си!
Плачат със мене цигулките,
а звездите в небето танцуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар