вторник, 6 юли 2021 г.

Търся те



Мислех си денем и нощем,
за онова, което с теб не изричаме,
за погледите тъжно докосващи,
раните, които сме заобичали.
Та кой обича тъгата, ме питат.
Усмихвам се! Търся те!
Там зад дима от цигари,
зад който тихо прегърнах те.
И ти носиш в душата си мрак,
и ти като мен, мълчаливо обичаш.
Сриваш се в усмивките пак,
а с дъждовете тъгата събличаш.
Пожелавах да те спася,
а може би мен си спасявах.
В прегръдката топла,
там, зад дима,
не теб, мен приютявах.
Поисках сълзите ти,
за да мога и аз да заплача.
Тихо с теб да си разделим
крясъците и тишината.

Мисля си, често, виждам,
онова, което мълчим.
Онова, което в усмивка прикриваме,
за да можем да се спасим.

1 коментар:

Unknown каза...

supper
много хубава статия .
Онова, което в усмивка прикриваме,
за да можем да се спасим.