На същият бряг съм,
след много години.
Морето е същото,
пясъка, чайките, мислите...
Еднакви, но и различни.
Точно като очите...
Гневът ми - утихнал е.
Въпросите също.
Отговорих на всичко.
Отговорих в сърцето си,
а и него превързах,
събирах - почистих го.
На същия бряг съм.
Морето, пясъкът, чайките.
Надеждата, вярата събрани в очите.
Добротата. Вълшебствата.
Съществуват, не си измислям!
Дъждът и дъгата. Душата.
Приятелството и топлината.
Сега, когато валя, дори да е тъжно,
детето във мен се усмихва
Няма коментари:
Публикуване на коментар