И единият вече изтича.
И сякаш набързо летях,
през някакви небеса,
които сама си измислих.
И губих се няколко пъти,
а после пак се настигах.
Търсех заровени спомени,
но нови надежди откривах.
И падах в прахта.
Нямах сили да дишам.
Не исках да ставам.
Исках да се отричам.
Да търся и търся
някакъв смисъл.
Откривах надежда
в пяната на вълните,
в слънчогледовите поля,
в танците на звездите.
Аз нямам девет живота.
Месеци, години и дни.
Днес искам от всичко,
за което сърцето тупти.
И искам пак да се смея широко.
Да тичам в поле с
жита.
По къси панталонки и боса,
за тичам там в свобода.
Искам щурците, звездите.
Искам небето и всички светулки.
Искам прегръдката на дъжда,
който безумно обичам
Няма коментари:
Публикуване на коментар