Сълзите, звездите ..
Памуковото небе.
Стаята, споменът, снимката.
Пожълтелите листи,
изсъхналата сълза.
Светът, който измислих,
когато рисувах една самота.
Раната - моя е!
Огньовете, в които горя.
Мълча и отричам ги,
хвърлям ги в тъмнина.
Искаш от мен да говоря.
Няма смисъл, нека мълчим.
Послушай небето,
то вместо мене тъжи.
Разказва как нарисувах една самота.
За белият лист, на който написах,
цялата болка с падналата сълза.
Разказах всичко на памуковото небе.
Прегърнаха тихо звездите
едно онемяло и тъжно сърце
Няма коментари:
Публикуване на коментар