вторник, 13 юли 2021 г.

Счупени



Говоря в тъмното,
с хиляди малки звезди.
За надеждата, вярата,
смисъла на всичките дни.
Говоря за тъгата бездумно,
за сбогуването, плачът,
онзи тихия, без сълзи.
Разказвам за прегръдката,
която изгубих в нощта,
в която роди се огън
от две тъмнини.


И аз не посмях
да протегна ръцете си,
щях да се разпадна и разруша.
Щях да се пръсна на атоми,
там в твоята непролята сълза.
Сега говоря си с тъмното,
за прегръдката, която не се случи,
защото твърде много боли,
но с теб вече сме счупени,
знаеш го, знаеш, нали?

Няма коментари: