Уших си нови дрехи,когато се разкъсах на парчета.
Облякох се в мълчание,
за да мога себе си да чуя!
Заключвам си вратите
и подреждам световете си!
Разбърках ги случайно с бурята,
в която се отричах!
Превърнах се в противоречие.
На капчици мастилен дъжд изтичах!
Разпръснах се на хиляди частици обич,
на атоми от болка и страдание,
на песъчинки нежност.
Раздадох се до крайно нямане.
Научих се без допир да докосвам.
Вместо с устни, да целувам със очи.
Научих се демони да приспивам,
да рисувам с цветен пясък мечти!
Обличам си новите дрехи,
уших ги с конци тишини.
Подреждам бавно светове си,
нарисувах стих от акрилни бои
Няма коментари:
Публикуване на коментар