Спомняш ли си как се случва любовта...
И аз съм Божие творение,
създадено от кал, премесено с вода...
Несъвършена, твърде грешна
и нося своя кръст сама.
Обичай ме, човешки...
Подхвърли трохи надежда.
Прости ми мъничките грешки.
Протегни ми своята ръка.
Обичай ме като сестра,
като приятел, с който искаш да говориш късно през нощта.
Съветвай ме като баща,
не погазвай остатъците от разрушената душа.
Не се ли огорчавахме до днес напразно...
Колко удари камшични могат да се понесат?
Колко прошки можем да поискаме,
колко лоши чувства могат да ни разрушат?
Обичай ме! Та аз съм като теб.
Живеем във един и същ живот.
Създадени сме от и за любов.
Може би съм твърде мръсна,
може би не съм отмила и съвсем калта.
Ела, седни, не се страхувай,
аз няма да ти навредя.
Нямам сила и за битки.
До вчера срещу вятъра вървях.
Руших огромни, каменни стени.
Нека днес не съм самотна.
Нека мъничко и да не ми тежи.
Вземи ми камъните,
бяха за самозащита...
Твърде много и в сърцето и джобовете тежат.
Прости ми мислите порочни!
Прости ми слабостта човешка!
Прости ми, че заради себе си намразих и света.
Прости ми, че дори не се опитах
да бъда малко по-добра!
Прости ми за омразата в сърцето!
Прости, за яростните ми сълзи!
За иронията и цинизмът,
за да си простя и ти прости!
Няма коментари:
Публикуване на коментар