понеделник, 17 февруари 2020 г.

Вали ми се

Вали ми се!

Обърнах думите навътре.
Мълчанието ми крещи,
отеква в недошлото утре.

Мълчи ми се!


От думи вече няма много смисъл.
Очите си затварям,
надявайки се себе си да видя.


Обича ми се!

Безусловно и наивно.
До безумие и честно.
Загледана в безкрая на звездите,
да мога да си пожелая нещо.


Вали ми се!
Задушна е нощта ...
Потичат тихо от очите
малки капчици тъга



Няма коментари: