неделя, 14 юни 2020 г.

Незабравяне

Обречена на незабравяне
нахлува мракът в мен
и демони завиват ме в нощта.
Изгубена сред хиляди пътеки
търся мъничко останала ми топлина.

Тлее почти угаснало сърце,
дишам затруднено
от буцата заседнала,
от непотеклата сълза.

Обречена на помнене,
разтварям раните отново,
белезите тихичко броя.
Опитах се и този път да се изправя,
но настигна ме нощта.

Не ми е тъжно, не усещам и студа,
треперят посинелите ми пръсти,
протягам ги към твоята ръка.


Обречена на незабравяне,
нахлува мракът в мен.
Демоните викат ме в нощта,
изгубвам се сред измислени пътеки,
надявайки се към светлината да ме  отведат.

Няма коментари: