сряда, 6 май 2020 г.

Сълза

Спускам се тихо
и падам в изстинали длани.
Идвам на мънички стъпки,
със себе си нося нощта.

Понасям се като тиха мелодия,
като малка хартиена лодка,
понесена от бърза река.
Рисувам си ярки бездумия
в които мълчаливо крещя.
Разхвърлям се в пъзел от срички,
който не искам да събера.

Спускам се тихо,
нося в себе си тишини,
несбъднати скрити желания,
дни, в които в сърцето вали.
Сгрявам премръзнали длани,
спускам се бавно и тихо,
потичам  от твойте очи.






Няма коментари: