Не мълча, само така ти се струва.Говоря в себе си.
Говоря на мене си.
Изчиствам си мислите,
подреждам в сърцето си.
Рисувам си песен,
в която да се огледам,
в която да се усмихвам,
която да мога да пея.
Не съм се затворила.
Отварям вратите си,
пускам свободно да влязат
отново хората и мечтите ми.
Не изчезвам!
Появявам се в залези,
възлюбих дълбоко нощта,
а тя ме посрещна с очакване,
подари ми красива луна.
Не тъгувам!
Усмихвам се във мелодия,
цветна и чиста.
Забравих отдавна за болките,
изваляха се, като дъжд от мъниста.
Поляха цветята в душата ми,
родиха живот в пепелища.
Раждах се хиляди пъти!
Виках и болях във мълчания,
плаках в усмивки,
лекувах се със страдния.
Сега не мълча!
Не боля!
Не тъжа!
Не крещя!
Усмихвам се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар