
Заключих те в най-голямата стая,
онази с мечтите, които сама си измислих.
Прибрах те, леко в ляво между гърдите си,
за да стопля до теб, когато от света се отричам.
Когато мъглява тъга нахлува в света ми,
когато губя посока или крещя срещу вятъра.
Когато се спъвам или към тъмното тичам.
Прибрах те в сърцето си!
Като спомен, като измислена нереална мечта.
Прегърнах те силно в душата си..
Превърнах се в малка снежника,
която пада на топлата ти ръка.
Прибрах те в сърцето си!
Исках там , теб и мен да спася.
Няма коментари:
Публикуване на коментар