мълчат и крият се дълбоко.
В острови отдавна вледенени
и ветровете тук свистят жестоко.
Думите мълчат в усмивка,
хвърлена в едно пространство,
за което никой днес не пита,
тишината е богаство.
Думите мълчат и слагат маски.
Някой гледа ли в очите онзи огън,
в който хвърлих ги безжалостно.
Думите мълчат, но не очите.
Те валят на малки капки,
в дъжд превръщат се сълзите.
Думите мълчат,
а ти дали ги чуваш?
Думите горят,
а ти ли ги виждаш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар