Ти

Ти обич събрана си

в танц на млади дервиши.

В търкулнато зрънце от нар,

в мечтания на девици.

Ти пламък си дето в сърцето ми тлее

и изричам те само на ум.

Ти си ми невъзможното щастие,

мисъл влязла в главата без шум.

Ти си капка вода върху устните,

от жажда до болка напукани.

Копнеж на сълзите ми,

молитвите неизричани.

Ти си ми рана незадравяла,

и нож в ръцете държиш.

Малко наранена, но запазена цяла,

можеш ли в теб да ме приютиш?

Ти си дъхът, който дълбоко поемам.

Ти си надежда, която мълча,

събрани са в очите ти всички вселени,

с теб започва красиво деня.

Ти си обич събрана,

в танц на дервиш.

Ти си надежда едва пожелана

и огън, в мене гориш.

Ти си ми вярата в добротата,

дъгата, която изпраща дъжда.

Върната мила усмивка,

ти си ми римата във стиха.

Ти си и ангел и демон.

Щастие си, понякога и тъга.

Попиваш във устните,

като мъничка капка вода