Ти обич събрана си
в танц на млади дервиши.
В търкулнато зрънце от нар,
в мечтания на девици.
Ти пламък си дето в сърцето ми тлее
и изричам те само на ум.
мисъл влязла в главата без шум.
Ти си капка вода върху устните,
от жажда до болка напукани.
Копнеж на сълзите ми,
молитвите неизричани.
Ти си ми рана незадравяла,
и нож в ръцете държиш.
Малко наранена, но запазена цяла,
можеш ли в теб да ме приютиш?
Ти си дъхът, който дълбоко поемам.
Ти си надежда, която мълча,
събрани са в очите ти всички вселени,
с теб започва красиво деня.
Ти си обич събрана,
в танц на дервиш.
Ти си надежда едва пожелана
и огън, в мене гориш.
Ти си ми вярата в добротата,
дъгата, която изпраща дъжда.
Върната мила усмивка,
ти си ми римата във стиха.
Ти си и ангел и демон.
Щастие си, понякога и тъга.
Попиваш във устните,
като мъничка капка вода
Няма коментари:
Публикуване на коментар