Удари ли ме?Знаеше ли, колко много там боли?
Знаеше за незаздравелите ми рани,
вълзполва ли се от доверието ми?
Не, не бях наивна или глупава,
просто вярвам във човечността.
В понятия забравени отдавна,
като честта и съвестта.
Удари мен ли?
Научила съм се отдавна как се пада,
как градят се път и мънички мостове
от камъните хвърлени по мен.
Как със кал се зида,
свят различен и от сълзи осветен.
Храм направих си в сърцето,
съградих от болките олтар,
в който вечер да се моля,
да поглеждам към небето.
Удари мен ли?
Забрави кой дари ти светлина.
Който във трудното до теб остана,
кой подари ти цялата си топлина.
Това в очите не е обич,
ти превърна я в обида.
Сега със теб ще замълчим.
После тихо ще си тръгна,
преглътнала и огорчените сълзи.
В храма на сърцето ще се съживя отново-
ти удари мен, но тебе те боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар