събота, 21 март 2020 г.

Удари мен ли?

Удари ли ме?
Знаеше ли, колко много там боли?
Знаеше за незаздравелите ми рани,
вълзполва ли се от доверието ми?

Не, не бях наивна или глупава,
просто вярвам във човечността.
В понятия забравени отдавна,
като честта и съвестта.


Удари мен ли?
Научила съм се отдавна как се пада,
как градят се път и мънички мостове
от камъните хвърлени по мен.
Как със кал се зида,
свят различен и от сълзи осветен.

Храм направих си в сърцето,
съградих от болките олтар,
в който вечер да се моля,
да поглеждам към небето.

Удари мен ли?
Забрави кой дари ти светлина.
Който във трудното до теб остана,
кой подари ти цялата си топлина.

Това в очите не е обич,
ти превърна я в обида.
Сега със  теб ще замълчим.
После тихо ще си тръгна,
преглътнала и огорчените сълзи.
В храма на сърцето ще се съживя отново-
ти удари мен, но тебе те боли.







Няма коментари: