Беше пролет!Носеше на зюбмбюли аромат.
Беше топла вечер,
в малък край реката град.
Беше тя усмихнато момиче.
Той пък във мистерия обвит.
Срещнаха се в тъмната алея,
а светът им беше толкова красив.
Беше пролет!
Топла съботна вечер.
Тя с любов му се усмихна,
а той дори не я погледна.
Стана някак тъжно.
Пролетта във дъжд заплака,
отми зюбмюления аромат.
Момичето на пейката поседна,
разрушен бе целият и свят.
Беше пролет!
Вечер във която просто заваля.
Малък спомен, който градската река отнесе.
и тя остана толкова сама!
Той замина някъде далече,
а момичето изчезна във нощта.
Беше пролет!
На едно тъмнокосо момиче,
със пъстри, влюбени очи.
Под стъпките и никнеха цветя,
във очите и живееха звезди.
На момче, което забрави как да я обича,
а тя научи се в стихове да боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар