Понякога

Понякога много ми липсваш,

въздух не стига, чак е задушно.

Понякога не ми се говори,

сълзите потичат беззвучно.

Търся те в очите затворени,

споделям ти в някакви сънища,

как пак се усмихвам,

как страхливо прегръщам.

Понякога искам да ти разкажа,

за дъжда, който в шепи събирам.

За стиховете написани,

за тайните, които откривам.

Понякога в сълза те превръщам

и бавно се стичаш.

Понякога искам само на тебе да кажа,

че отново, отново обичам.

Понякога ми е тъжно,

мрачно, студено и тихо.

Понякога се гневя като буря,

гърмя и трещя, вътре в сърцето.

И после утихвам.

Понякога много ми липсваш.

Понякога ми е толкова мъчно,

че чак е задушно.

Понякога дъжд ме прегръща,

а аз се усмихвам.