сряда, 9 септември 2020 г.

Картини


,

Невидимо се спускат цветовете,

рисуват премълчани думи вътре в мен.

Русавам стихове, които не написах,

думички, които даже не изрекох,

признания, които даже в себе си отричах

спомени, които с черното зачеркнах.


Рисувам с поглед заслепен...


Рисувах си надежди, реех се между звезди,

мечтания погълнати дълбоко във морето,

Залези и дъжд, в които учех се отново да обичам,

да връщам пулса си в сърцето.


Невидимо се учех да докосвам струни,

да се затварям в тишина.

Търсех чувства, дето мога да римувам,

търсех цветове, във които пак да се родя.





Няма коментари: