неделя, 25 октомври 2020 г.

Есенно ми е и тихо

 Есенно ми е,

едно такова-

хаотично тихо...

Завила съм се пожълтелите надежди,

смирена съм, почти до безразличие.

Студено е.

И някак празно под листата.


Изморена съм ...

А демоните ми стоят във ъгъла притихнали.

Очите си затварят, заспали са от изтощение,

след всички битки, във които ме въвличаха.


Смирена съм, дори да знам,

че някак си изгубих битката.

Неусетно бях и повалена,

забравила, защо започна всичко.


Есенно ми е ...

Завита с пожълтелите листа надежда се усмихвам.

Демоните ми са много изморени,

ангелите в мен ме учат как отново да обичам.



Няма коментари: