сряда, 25 ноември 2020 г.

Ангел

 Крилата ти ме стиснаха в прегръдка.

От гърдите тихичко излезе стон

и тихо от сърцето заваля...


Крилата ти ме стиснаха в прегръдка,

обгърнах те със счупените си ръце

и ти със мене полетя.


Летяхме между облаци в небето,

яростта ми се превърна в ураган,

на едри капки изливах 
сръцето.


Прошепнах тайните си,

а  те  се спуснаха като мъгла,

скриха всичките звезди в небето.


Понесе болката ми на крилете си

и хвърли я в небето,

между облаци от премълчани чувства,

несбъднати мечти,

прикрита нежност.


Сега прегръдката ти ме отпуска,

мисля, че се навалях.

Сега съм вече излекувана,

даже се научих да летя






Няма коментари: