От гърдите тихичко излезе стон
и тихо от сърцето заваля...
Крилата ти ме стиснаха в прегръдка,
обгърнах те със счупените си ръце
и ти със мене полетя.
Летяхме между облаци в небето,
яростта ми се превърна в ураган,
на едри капки изливах
сръцето.
Прошепнах тайните си,
а те се спуснаха като мъгла,
скриха всичките звезди в небето.
Понесе болката ми на крилете си
и хвърли я в небето,
между облаци от премълчани чувства,
несбъднати мечти,
прикрита нежност.
Сега прегръдката ти ме отпуска,
мисля, че се навалях.
Сега съм вече излекувана,
даже се научих да летя
Няма коментари:
Публикуване на коментар