Мълчанието ти говори.
Не чуваш ли, това си ти.
Със снимките ни си говоря
И толкова боли ...
Аз всъщност те обичах.
Не вярвах дотогава в любовта.
Но когато ти в нощта си тръгна,
Разбрах и колко сляпа съм била.
Та ти ми даде всичко,
Откъсна от градината цветя.
Научи ме да мечтая,
Научи ме от щастие да летя.
Заспивах до тебе като дете,
А толкова красиво бе това.
Тупти за тебе моето сърце...
Мълчанието ти говори.
За теб живея аз.
Аз винаги ще те обичам,
Всеки миг, дъх и час
Няма коментари:
Публикуване на коментар