петък, 20 март 2020 г.

Мислени албуми

Отварям мислени албуми,
моят свят на радостта.
Събрала съм си толкова усмивки,
подреждам всичкото обичане.
Всяка миничка пътека,
която извървяла съм.
Всеки аромат на цвете,
който вдишвах.
Всяка песен,
която тихичко си тананиках.


Спомням си игрите в полето,
маковите ми градини.
Спомням си вълните на морето,
мидите, които си събрах.

Отварям мислени албуми.
Благодарна съм всеки ден,
за всеки миг, който изживях.
За капчиците дъжд,
за всяка нощ, в която пишех,
пеех и танцувах,
за всеки миг, който не проспах.

Благодарна съм за всяко огорчение,
за всяка тихо паднала сълза.
За всеки път, когато чувствала съм се и необичана,
но пак съм искала до край да се раздам.
Да разкажа някому за световете си,
за обичта си към нощта и към дъжда.
Как научих се във стихове тъгата да превръщам,
да събирам счупените си парчета,
да ставам и напред да продължа.
Защото имам си полята слънчогледи,
влюбени във слънчеви лъчи.
Имам си сълзите от обичане,
купища от сбъднати мечти.

Отварям мислени албуми.
Водапади чувства се събират там.
Чакам утрешният ден отново да настъпи,
нова снимка в мислите си да създам.
Да вплета в косите си цветя,
да мога утре да обичам,
всяка част  от мене да раздам.

Сега затворена съм в думи,
горя, като една от многото зведи.
Нося си надеждата в сърцето,
споделям я на лунните лъчи.




Няма коментари: