неделя, 15 март 2020 г.

Бурканче от стъкло

Извини ме!
Непоискано ти дадах част от себе си.

Прости ми!
Видя от мен единствено добро.
Върнах ти за мъничко надеждата,
разказах приказка в бурканче от стъкло.


Извини ме!
Непоискано реших да давам топлина.

Прости ми!
За тебе бях едно от Коледните чудеса.
Вдъхнах ти живот с усмивка,
държах умираща ти ръка.

Сега мълчиш ми.
Сигурен ли си, че ти се случих?
Всъщност бях ти лъч надежда,
ангел, който в миг изчезна!

Извинявай!
Мисията си изпълних.
Разказах приказка за теб.
Прибрах я във бурканче от стъкло.
Посипах вътре мъничко надежда,
а ти ми счупи и последното перо



Няма коментари: