Можеш ли да видиш всичко през очите ?
Да достигнеш дълбините на сърцето ми,
да живееш несигурно в бреговоте ми?
Можеш ли да обичаш обърканост,
знаеш ли как да общуваш с противоречие?
Как херувими в мене танцуват?
Как крещят зверовете ми?
Знаеш ли, че съм абсурдна?
Ходя по остриета,
раздавам се до безумие,
пръскам се на милиарди парчета.
Ставам прашинка обичане,
която влиза в очите ти
и потичам тихичко от тебе.
Не зная коя съм отдавна.
Във мен дъждовно е времето,
разбивам се, а всъщност съм цяла.
Можеш ли да обичаш безумие?
Ще се превърнеш ли за мен в многоточие.
Ще бъдеш ли мелодия на неизречени думи,
ще се забиеш ли в сърцето ми като копие?
Ще бъдеш ли заря от надежда,
ще протегнеш ли към мене ръцете си?
Ще бъдеш ли тясната улица,
която към дома ме отвежда?
Можеш ли да обичаш абсурност?
Тиха обърканост ,
шумно противоречие?
Прашинка разпръсната нежност,
мечтаеща да се превърне във вечност
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар