Потъвам във очите ти дълбоко.
Превръщаш ме в безмълвие,
политам към звездите ти високо.
Усещам те в душата си,
събличал си я с мисъл.
Видял си красотата на тъгата ми
после вместо мен си я написал.
Страх ме е да те докосна,
да ти покажа цветовете си.
Та аз съм вече толкова измръзнала
и толкова са счупени крилете ми.
Обгърнало ме е крещящото мълчание,
стоя до теб съвсем безмълвна.
Ти си до мен, на мисъл разстояние
и топъл поглед, в който мога да потъна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар