Танц

Отделям тялото си от душата.

Възвисям ме над всичките страдания.

Угасвам зад прозореца,

някъде далеч отлитам.

Светът ми стана безпощаден,

стъпка непоникналите ми цветя,

разруши олтарите ми тайни

и прокуди някъде далече любовта.

Отделям всяка част от мен.

Сърцето разумът не слуша.

Превърнах си емоциите в буря,

която без предупреждение връхлита.

И крясък ражда се в гърдите,

от очите стича се подтиснат плач.

Чупя  спомените във стените.

Отделям  тялото си  от  душата.

Подай ми чашата!

Не ми се говори!

Искам днес да помълча!

Искам да танцувам,

резервирала съм си нощта.

Черна рокля прегръща ми тялото,

за този танц се гримирах дори!

Червилото е ярко червено,

днес съм дяволски красива, нали?

Не, тази нощ не е твоя.

В този танц ще бъда сама.

Ще тацувам до изтощение,

или пък се преродя.

Ще танцувам в горите изгубена,

ще търся към себе си тихи следи.

Всяка емоция превърната в буря,

само танцът ще укроти.

Подай ми чашата!

Днес искам да помълча!

Да танцувам до пълно забравяне,

за да посрещна с усмивка деня