понеделник, 9 март 2020 г.

Ноемврийско

Родила съм се през ноември.
Събрали са се в линия планетите.
Родила съм се цветна,
и посрещнала съм зимата.
Играех с ветровете диви,
снежнки вплитаха се в моите коси.
Бях чиста, бяла и наивна,
рисувах снежни ангели .


Родила съм се през ноември,
във дванайсет без петнайсет през нощта.
Родила съм се с вик,
и цял живот се уча да мълча.
Да бъда слабо придихание,
да тлея, но горя.

Родила съм се през ноември.
Нямало е по дърветета останали листа.
Със мен дошла е зимата,
покрил е сняг града.
Нося името на цвете,
билка и отрова във едно.
Малка, цветна и почти невидима.
Два сезона във едно.

И тъй обикнах лятото
и носех цветовете му.
Самотно криех се във зимата,
завивах се със снеговете.
В сърцето ми живеят два сезона.
Времето във мен е нетипично.
Мога да изстивам за секунди
и във миг горещо да обичам.

Родила съм се през ноември.
Когато свършвала е и  нощта...
Нося името на цвете, билка и отрова.
Мога да покривам с ледове,
а мога и да нося топлина.




Няма коментари: