Пролет

Бях момиче на лятото.
Тичах из маковите поля.
С къса цветна рокля,
гонех всяка дъга.
От маргаритки сплитах венци,
влюбвах в слънцето, птиците.
Гонех слънчевите лъчи...



Вярвах в доброто у хората.
Надбягвах се с морски вълни.
Боях се от самотните улици,
броях си нощем звезди.


Станах голямо момиче.
Влюбено във дъжда.
Обичам в шепи да го събирам,
с всяка капка да раждам мечта.

Бях момиче на лятото,
сега пък съм влюбена в пролетта.
Прегръщаща света със надежда,
носи в сърцето си топлота.
Зелена, дъждовна и приказна.
С тихи стъпки рисува цветя,
вечер в очакване всичко притихва,
започват да бият сърца.

И някак е слънчево в мене.
Дори, когато просто вали.
В дъждовете се влюбвам,
отмили са всички тъги!

Вплита вишневи клонки в косите ми,
изпълва очите със смях.
Дарява ми ново обичане,
отмива всеки притаен страх.

Бях момиче на лятото.
Сега безнадеждно съм влюбена в пролетта.
Стъпваща тихо на пръсти,
показва ми колко красив е може да бъде света
....