Сега си ми толкова нужен
и даваш ми толкова смисъл.
Надежда си ми
и тихо очакване.
Повод да се усмихвам.
Нуждая се да те има!
Дори като облак далечен.
Дори да не мога да те достигна,
дори да си само копнеж,
нещо, което може би ще се случи,
в свят който може би ще ме отведеш!
Нуждая се да те има!
Дори понякога да те измислям.
Да те рисувам по потни стъкла,
да вярвам в тихи копнежи,
да очаквам след дъждовете
винаги да се ражда дъга.
Нуждая се да те има!
Светът без теб е студен.
Сега си ми толкова нужен.
Превърнах те в очакване,
в тиха надежда.
Нуждая се да ти има,
да поседнеш тихо до мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар