петък, 27 март 2020 г.

По клавишите

Рисуват пръстите по клавишите,
букви танцуват под тях,
превръщат се в думи, изречения,
стихове. Подреждат се в свят.
Не теб го разказвам!
На себе си също.
Това е всичко, което имах,
което и нямах.
За нас го написах!


Разказвам ти себе си.
Прочиташ ли всичко,
защото само така не мълча?
Запазих се в римите истинска,
в тях се усмихвам или боля.

Танцувам с пръсти по буквите.
Изплаках се там.
Превърнах тъгата във вечност,
крясъка в тишина.
Мълча, говрят само очите ми,
можеш ли през тях да четеш?
Събирам се в няколко разместени думи,
в римен валеж.

Написах се цялата.
За всеки стих до кръв се раних.
Изплаках се цялата,
но въпреки това продължих.

Танцувам сега по клавишите.
Подредих тук цял един свят.
Създадох си свят на обичане,
вечност за нас.
Изплаках сърцето си.
Разбих го и пак съградих.
Ранявах се, падах и ставах,
сама превърнах се в стих.

Ела, сега прочети ме!
Аз съм всичко, което написах,
а не това което мълча.
В рими пред теб се събличам,
показвам ти цялата си душа.



Няма коментари: