Ще умре любовта върху устните тихо!Не искам да се сбогуваме,
искам да мога да те напиша!
Да разкажа как тихо обичах те
и как се оглеждах в очите ти.
Как спирах до теб времето,
за да се вслушвам нощем сърцето ти.
За залезът окачен на стената ми,
за ангела под коледната елха,
за топлината във стаята,
когато докосваме се едва.
Любовта си остана на устните!
Без да иска роди се там,
после без да се сбогува умря!
Остави ни няколко спомена:
Любима книга, малък ангел.
Цветна картина на тъжно бяла стена!
Завивам те с топла прегръдка,
можеше да си кажем още много неща!
Докосват се за последен път устните!
С утрото умира и любовта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар