Звъни ли телефонът?
Може би си ти, може би ще вдигна.
И ще преглътна пълните в очите ми сълзи,
Не се страхувай, няма да заплача.
Аз слушам като за последно твоят глас,
сега за мен така далечен,
както сме далечни ти и аз…
Звъни отново телефонът.
Ако вдигна рязко пак ще заболи.
Зима е, снегът се трупа,
не искам и във мен отново да вали.
Студено е и въздух сякаш недостига,
и сякаш във гърдите любовта тежи.
Погледът крещи все още мълчаливо,
как много скоро болката ще завали.
Не ме търси! Това е твърде много!
Не мога вечно да се боря със това.
Да бъда нечия любима,
а всъщност истински сама.
Не изричай думата любов отново,
не довявай във сърцето сняг и мраз.
Не протягай пак към мен ръка.
Студено е и вън..
...... и аз ........................
Няма коментари:
Публикуване на коментар