Затворена съм между четири стени,
между хиляди мечтания.
Търся в тъмнината светлини...
Не притежавам утрото!
Поглеждам се във огледалото,
имам малки бръчици около очите.
Следи оставени от искрен смях,
а мислела съм се понякога за тъжна,
признавам си - така грешах!
Обичах си тъгата, но събирах радост.
Мислех, че се разрушавам,
а градих във себе си любов.
Всеки път, когато плачех
после още по-красиво се усмихвах.
Не! Не притежавам времето.
Притежавам само мъничка душа,
малко блясък във очите,
щастие, което искам някому да подаря.
Не! Не притежавам утрото.
Имам само няколкото думи,
които искам днес да подредя.
Искам да създам надежда,
да бъда малка светлинка.
Имам само няколко мечтания.
Усмивки, оставали белег
няколко топли дихания.
Не притежавам времето.
Утрото съвсем не ми принадлежи.
Нямам власт над тъгата,
не мога да запълвам празноти.
Но нося си пламък надежда,
любовта поливам си със сълзи.
Аз имам си всички копнежи
и малки бръчици от усмивки
събрани около пъстрите ми очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар