Прозрачно сиво е ...А въздухът тежи.
Вятърът умело я прегръща.
Прозрачно сиво е...
И мъничко ръми...
А тя поглежда в нищото отново тъжна,
в усмивката, горчилката личи.
В очите пъстри, малки пламъци блестят,
вълни, които във скалите се разбиват,
истини, които само в погледа крещят.
Прозрачно сиво е ...
И все така студено вътре,
някъде дълбоко във сърцето.
Прозрачно сиво е. . .
Дъждът вали тъй тихо,
капки падат нежно на лицето.
Ръце треперещи към теб протяга,
мислейки, че може този път да полети.
Че няма пак в сърцето и да бъде празно,
или още дълго някъде самотно да кърви.
Прозрачно сиво е ...
Не въздухът, а болката тежи.
И не вали - сълзи се стичат,
угасват пламъците в пъстрите очи.
Тази клечка от кибрита е последна.
Последен опит да се сбъдне някоя мечта.
Последен пламък, мъничка искра надежда,
че в клечката, гори не само огън, но и любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар