Сетива

Онемях!
Стоях смълчана в другия край на масата, усещайки какво ще се случи в края на вечерта.
Разумът бе взел властта от сърцето и виждах ясно картината на любовта, която вече  си бе отишла.
Късите кичури коса, която отрязах с надеждата да не стигнем до тук, скриваха примирения поглед. 
Оглушах!
Нищо ни чувах вече. Стъклото на чашата вино стоеше като преграда. Взирах се в очите ти, съзнавайки, че това е последно. Не исках да чувам нито дума
. Бяхме изрекли толкова думи и обещания, че сега тишината бе толкова приятна.  Някога с обожание слушах думите ти, сега просто устните ти се движат, но не стигат до мен. Удрят се в стъклото и се давят във виното с цвят на кръв.
Ослепях!
И ти изчезна зад дима на моята цигара. Така и никога не ги отказах. С тях запълвах нещо вътре в мен, което бе отдавна мъртво, но си мислех, че ще мога да го възкреся. И в мен! И в теб! Цигарите убивали! Та аз умирах милиони пъти  и раждах се отново, за да се уча на обичане. За да протягам молещи ръце, да водя битки и да бъда смела.  Пуша, за да крия зад дима сълзите си. Да не видиш никога, че бях ранена, че заради теб вътрешно и толкова дълбоко страдах.

Не усещам аромати! Нито жажда!
Изгубих сетивата си, а уж съм цяла. И уж съм същата, а толкова различна.
Отивам си от тук.  И не усещам болка. Само как умирам, за да се родя отново.