Душа бродеща в търсене. Изгубена в пясъчни дюни. Ръце прегорели от слънцето. Отслабнали, омекнали от дългия път крака. Очи пресъхнали от сълзи. Надежди - оазиси в нищото. Тъкмо стигаш и те отново изчезват. Протягаш ръце -но никой няма там. Бродиш. Стъпка по стъпка .... Вятъра заличава всички следи. Кладенците винаги са пресъхнали, песъчинки заварят очи. Ще свърши ли някога пътя... Пустинята има ли край? Ще спре ли пясъка с небето да се слива? Ще спре ли пясъка да влиза в изморените ми очи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар