Ден съвсем обикновен!И просто нищо, случващо се зад вратата...
Съвсем обикновени хора, облечени във сиво.
Само слънцето днес свети по-различно,
а ти с тъга му се усмихваш.
За слънчогледи вече не мечтаеш,
не се превърнаха в слънца,
от нежностите дето не раздаде,
от раните, които подари ти любовта.
И болката превърна се във вечност,
с подредбата на всеки малък стих.
Това остана от химери разни,
но надежда от в теб гори,
че още можеш да обичаш,
дари и счупена,
дори и през сълзи.
Макар и малко празна,
и твърде предпазлива.
Ти още упорито вярваш,
че в края може би ще си щастлива.
Че пръстените няма да са на раздели,
че могат да се случат и на тебе чудеса.
Ти още вярваш, че любовта ще ти се случи,
че пак ще превърнеш слънчогледите в слънца!
Няма коментари:
Публикуване на коментар