Ще се страхуваш тихо в стаята...
битки между минало и настояще.
Битки между настъпилото щастие,
Ще страхуваш в тъмното сама...
Когато телефонът не звъни,
а в леглото си така сама.
Ще те боли тъй тихо нощем,
но ще се усмихваш пак на сутринта.
И ще се борят в теб отново чувствата,
които можеш и не можеш да изпиташ.
Ще те пронизват мечовете на разочарованието
и ще се криеш зад щита на обичта.
Онази обич, дето още можеш да изпиташ,
въпреки , че бе хиляда пъти наранена.
Въпреки, че още много те боли,
но никога не падна с дух сломена,
и дори сълзите от луната скри.
Тази битка ще я водиш още много.
Ще се редуват минало и настояще.
Ще се редуват още много радост и сълзи,
но слънцето отново ще изгрее,
за да може обич да ти подари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар