Дъждовно

Докосваш без пръсти душата ми
виждаш всичко, което отричам.
Научи ме да разказвам тъгата си,
между ангелски сълзи да тичам!
Посещаваш нощем сърцето ми,
подреждаш без шум световете ми!


Облече ми броня от нежност,
даде ми сила, в която да скрия
колко пъти била съм изплашена,
колко пъти горчилка съм пила!
Колко сълзи навътре проляла съм,
как от обич съм се ранила!

Затваряш тихо очите ми.
Сега всичко мога да видя!
Превърна сълзите в мастилени капки,
рисуващи свят на хартия.

Стопляш без огън сърцето ми.
Докосваш без пръсти малката ми душа.
От очите стичат се бисери нежност,
превръщат се в нежни капки роса .

Виждаш във мен всичко,
чуваш думите, които мълча!
Как нощем се будя
и понякога в шепот валя !